Марк 14:32-72

Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“ Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите. А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“ Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна. А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха. Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите. Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“ Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха. Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците заловиха и него. Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях. Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници. А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня. Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят, защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви. И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите: „Чухме Го да говори: „Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.“ Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво. Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели? Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт. Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници. Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел. Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв.“ Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.