Яков 3:1-12
Яков 3:1-12 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията. Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва! А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството, но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така. Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода? Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.
Яков 3:1-12 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго. Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло. Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло. Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае. Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва! И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената. Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа, но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бог и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие. От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата – смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода.
Яков 3:1-12 Верен (VBG)
Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда. Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията. Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва! И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството; но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така. Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода? Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.
Яков 3:1-12 Ревизиран (BG1940)
Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията. Така и езикът е малка част <от тялото>, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва! И езикът, тоя <цял> свят от нечестие, е огън. Между нашите <телесни> части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, <ни>, а <сам> той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен <е> със смъртоносна отрова. С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде. Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода? Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също <не може> солена вода да дава сладка.