Послание на Яков 3:1-12

Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго. Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло. Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло. Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае. Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва! И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената. Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа, но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бог и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие. От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата – смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода.