Яков 3:1-12

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията. Така и езикът е малка част <от тялото>, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва! И езикът, тоя <цял> свят от нечестие, е огън. Между нашите <телесни> части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, <ни>, а <сам> той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен <е> със смъртоносна отрова. С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде. Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода? Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също <не може> солена вода да дава сладка.