Яков 3:1-12

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда. Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията. Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва! И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството; но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така. Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода? Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.