1 Коринтяни 12:14-27
1 Коринтяни 12:14-27 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Защото и тялото не се състои от една част, а от много. Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото? И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото? Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието? Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал. И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото? А ето че частите са много, но тялото е едно. Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“ Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни; а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо, докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест, за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга. И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части. Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части.
1 Коринтяни 12:14-27 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако кажеше кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно. И пак, ако те бяха всички една част, къде щеше да е тялото? Но сега те са много части, а пък едно тяло. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не ми трябвате. Напротив, тези части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; и тези части на тялото, които ни се виждат по-малко достойни за почит, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават по-голямо благоприличие. А благоприличните ни части нямат нуждаот това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея. А вие сте Христово тяло и поотделно – части от Него.
1 Коринтяни 12:14-27 Верен (VBG)
Защото тялото не е съставено от една част, а от много. Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите – всяка една от тях – в тялото, както е искал. Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото? А сега наистина частите са много, а тялото – едно. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими. Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими; и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие, а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава, за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. А вие сте тялото на Христос и поотделно – части от Него.
1 Коринтяни 12:14-27 Ревизиран (BG1940)
Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото. И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно. Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото? Но сега те са много части, а едно тяло. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие. А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея. А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.