1 Коринтяни 12:14-27

Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако кажеше кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно. И пак, ако те бяха всички една част, къде щеше да е тялото? Но сега те са много части, а пък едно тяло. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не ми трябвате. Напротив, тези части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; и тези части на тялото, които ни се виждат по-малко достойни за почит, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават по-голямо благоприличие. А благоприличните ни части нямат нуждаот това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея. А вие сте Христово тяло и поотделно – части от Него.