1 Коринтяни 12:14-27

Защото тялото не е съставено от една част, а от много. Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите – всяка една от тях – в тялото, както е искал. Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото? А сега наистина частите са много, а тялото – едно. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими. Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими; и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие, а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава, за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. А вие сте тялото на Христос и поотделно – части от Него.