Първо Коринтяни 12:14-27

Защото и тялото не се състои от една част, а от много. Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото? И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото? Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието? Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал. И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото? А ето че частите са много, но тялото е едно. Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“ Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни; а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо, докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест, за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга. И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части. Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части.