Лука 14
14
1Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха. 2И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка. 3И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не? 4А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна. 5И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6И не можаха да Му отговорят на това. 7А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча: 8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб 9и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място. 10Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата. 11Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. 12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. 13Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи; 14и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните. 15И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово. 18А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме. 20А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда. 21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците. 22И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място. 23И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. 25А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: 26Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик. 28Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара? 29Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30Този човек започна да строи, но не можа да довърши. 31Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир. 33И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013