Лука 13
13
1В същото време присъстваха някои, които известиха на Иисус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. 2И Той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? 3Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 4Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора, които живеят в Ерусалим? 5Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 6Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери. 7И каза на лозаря: Ето, три години, откакто идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я; защо да изтощава земята? 8А той в отговор му каза: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; 9и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш. 10И една събота Той поучаваше в една от синагогите; 11и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12А Иисус, като я видя, я повика и ѝ каза: Жено, освободена си от своята немощ. 13И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14А началникът на синагогата, като недоволстваше от това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден. 15А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои? 16А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? 17И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него. 18Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня? 19Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му. 20И пак каза: С какво да сравня Божието царство? 21Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото. 22И по пътя Си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше. 23И някой си Му каза: Господи, малцина ли са онези, които се спасяват? А Той им каза: 24Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат. 25След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте. 26Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал. 27А Той ще каже: Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда. 28Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън. 29И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат в Божието царство. 30И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. 31В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие. 32И Той им каза: Идете, кажете на тази лисица: ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша. 33Но днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим. 34Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте! 35Ето, вашият дом ви се оставя пуст. Но казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен Онзи, който идва в Господното Име.
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013