YouVersioni logo
Search Icon

Битие 43

43
1А гладът натегна на земята. 2И като свършиха да ядат житото което донесоха из Египет, рече им отец им: Идете пак та купете нам малко храна. 3А Юда му отговори и рече: Строго ни засвидетелствува человекът и рече: Няма да видите лицето му ако не е с вас брат ви. 4Ако изпроводиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна; 5но ако го не проводиш, няма да слезем, защото человекът ни рече: Няма да видите лицето ми ако брат ви не е с вас. 6А Израил рече: Защо ми сторихте това зло и казахте на человека че имате друг брат? 7А те рекоха: человекът изпита подробно за нас и за рода ни, и рече: Отец ви жив ли е още? имате ли друг брат? И отговорихме му според тези думи. От де да знаем ние че щеше да рече: Доведете брата си? 8И рече Юда на Израиля отца си: Проводи детето с мене; и да станем да отидем, за да бъдем живи, и да не умрем, и ние и ти и челядите ни. 9Аз се поръчавам за него: от ръката ми го искай: ако го не доведа при тебе, и го поставя пред тебе, тогаз нека съм винаги виноват тебе. 10Понеже ако не бяхме се бавили, известно до сега втори път щяхме да се върнем. 11И рече им Израил отец им: Ако е тъй, сторете това: вземете в съдовете си от по-добрите плодове на нашата земя, и отнесете дар на человека, малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и мигдали; 12и вземете двойно сребро в ръцете си; и среброто върнато в устието на вретищата ви носете пак в ръцете си: може да е станало с погрешка. 13И брата си вземете, и станете та идете при человека. 14И Бог Всемогущи да ви даде благодат пред человека за да проводи с вас другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е да се обезчадя, нека се обезчадя. 15И человеците като взеха този дар, взеха и двойно сребро в ръцете си, и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет, и представиха се пред Йосифа. 16И когато видя Йосиф Вениамина с тях, рече на домашния си настойник: Заведи тези человеци у дома, и заколи каквото е за клане, и приготви; защото с мене ще ядат тези человеци на пладне. 17И стори человекът както рече Йосиф: и человекът въведе человеците у дома на Йосифа. 18И уплашиха се человеците защото се въведоха в дома на Йосифа; и рекоха: Заради среброто, върнатото във вретищата ни първия път, ние се водим, за да намери причина против нас, и да нападне на нас, и да ни вземе раби, и ослите ни. 19И пристъпиха при человека, настойника на Йосифовия дом, и говориха му при вратата на дома 20и рекоха: Молим ти се, господине: слязохме първия път за да купим храна; 21и когато дойдохме в гостилницата, отворихме вретищата си, и, ето, всекиму среброто бе в устието на вретището му, среброто ни напълно: затова го донесохме назад в ръцете си. 22Донесохме и друго сребро в ръцете си за да купим храна: не знаем кой тури среброто ни във вретищата ни. 23А той рече: Мир на вас: не бойте се. Бог ваш, и Бог на отца ви, даде ви съкровище във вретищата ви: среброто ви дойде у мене. И извади им Симеона. 24И человекът въведе человеците в Йосифовия дом, и даде вода, та умиха нозете си; и даде храна на ослите им. 25А те приготвиха дара доде да дойде Йосиф на пладне; защото чуха че там ще ядат хляб. 26И когато дойде Йосиф в дома, принесоха му в дома дара който беше в ръцете им; и поклониха му се до земята. 27И попита ги заради здравето им, и рече: Здрав ли е отец ви, старий, за когото ми рекохте? жив ли е още? 28А те рекоха: Здрав е рабът ти, нашият отец: жив е още. И наведоха се та се поклониха. 29И подигна очи и видя Вениамина брата си единоматерния, и рече: Той ли е брат ви най-младият за когото ми рекохте? И рече: Бог да те помилва, чадо мое. 30И побърза да се оттегли Йосиф; защото се смущаваше утробата заради брата му, и търсеше място да плаче; и като влезе в стаята си плака там. 31После уми лицето си и излезе, и като удържаваше себе си рече: Сложете хляб. 32И сложиха особно за него, и особно за тях, и за Египтяните които ядяха с него особно; защото Египтяните не можеха да ядат хляб с Евреите, понеже това е гнусота на Египтяните. 33И седнаха пред него, първородният според първородството си, и най-младият според младосттта си; и чудеха се человеците помежду си. 34И взе отпреде си дялове и проводи им; а дялът Вениаминов беше пет пъти по-голям от дяла на всекиго от тях. И пиха и развеселиха се с него.

Currently Selected:

Битие 43: BG1871

Tõsta esile

Share

Kopeeri

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in