Битие 42
42
1И видя Яков че се намира жито в Египет, и рече Яков на синовете си: Защо се гледате един друг? 2И рече: Ето, чух че се намира жито в Египет: слезте там та купете за нас от там, за да живеем, и да не умрем. 3И слязоха десетте Йосифови братя за да купят жито от Египет. 4А Вениамина Йосифовия брат не проводи Яков заедно с братята му, защото думаше: Да не би да му се случи злощастие. 5И дойдоха синовете Израилеви за да купят жито между онези които идеха там; 6А Йосиф беше управителят на мястото: той продаваше на всичките люде на оназ земя, и дойдоха Йосифовите братя и поклониха му се с лице до земята. 7А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но показа се чужденец на тях, и говореше им жестоко, и рече им: От де идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна. 8И позна Йосиф братята си; но те него не познаха. 9И науми си Йосиф сънищата които беше сънувал за тях, и рече им: Съгледатели сте вие: дойдохте да прегледате голотата на тази земя. 10А те му рекоха: Не, господине мой; но дойдоха рабите ти да купят храна. 11Ние всички сме синове на едного человека: прави человеци сме: рабите твои не са съгледатели. 12И рече им: Не; но голотата на мястото дойдохте да прегледате. 13А те рекоха: Ние твоите раби сме дванадесет братя, синове на едного человека в Ханаанската земя; и, ето, най-младият се намира с отца ни, и единът не съществува. 14И рече им Йосиф: Това е което ви казах и рекох: съгледатели сте. 15С това ще се опитате: тако ми Фараоновият живот, няма да излезете от тук ако не дойде по-младият ваш брат тука. 16Пратете едного от вас, та нека доведе брата ви; а вие ще останете запрени доде се покажат думите ви да ли говорите истина: ако ли не, тако ми Фараоновият живот, наистина сте съгледатели. 17И тури ги наедно под стража три дни. 18И третия ден им рече Йосиф: Това сторете и ще живеете; защото аз се боя от Бога. 19Ако сте прави, един от братята ви нека остане запрян в затвора дето сте; а вие идете, земете жито за глада на домовете си; 20но, доведете ми най-младия си брат: така ще се докажат думите ви истинни, и няма да умрете. И сториха така. 21И рекоха си един на друг: Наистина повинни сме заради нашия брат, защото видяхме оскърбението на душата му когато ни се молеше, и го не послушахме: затова ни постигна това оскърбение. 22А Рувим отговори им и рече: Не казах ли ви и рекох да не съгрешите против детето? и не послушахте: за това, ето, кръвта му се изисква. 23И те не знаеха че разбираше Йосиф; защото говоренето им с него беше чрез тълковател. 24И оттегли се от тях и плака, и пак се върна при тях и говореше им; и взе от тях Симеона, и върза го пред тях. 25Тогаз заповяда Йосиф да напълнят съдовете им с жито, и да върнат среброто им всеки му във вретището му, и да им дадат храна за пътя; и стана им така. 26И натовариха житото си на ослите си, и тръгнаха от там. 27И когато един от тях развърза вретището си за да даде на осела си храна в гостилницата, видя среброто си; и, ето, беше в устието на вретището му. 28И рече на братята си: Среброто ми се даде назад; и наистина ето го във вретището ми. И ужаси се сърдцето им, и смутиха се, и говореха помежду си: Що е това което ни стори Бог? 29И дойдоха при Якова отца си в Ханаанската земя, и приказаха му всичко що им се бе случило, и рекоха: 30человекът който е господар на оназ земя говори ни жестоко, и прие ни като съгледатели на мястото. 31И рекохме му: Прави человеци сме: не сме съгледатели. 32Дванадесет братя сме, синове на отца си: единът не съществува; и най-младият е днес с отца ни в Ханаанската земя. 33И рече ни человекът, господарят на оназ земя: С това ще позная че сте прави человеци: едного от братята си оставете с мене, и земете жито за глада на домовете си та си идете. 34И доведете при мене най-младия си брат: тогаз ще позная че не сте съгледатели, но сте прави; и ще ви отдам брата ви; и ще търгувате в таз земя. 35И когато изпразднуваха вретищата, ето, всекиму възелът на среброто беше във вретището му; и като видяха те и отец им възлите на среброто си, уплашиха се. 36И рече им Яков отец им: Вие ме обезчадихте: Йосифа няма, и Симеона няма, а Вениамина искате да вземете: върх мене падна всичко това! 37А Рувим отговори на отца си и рече: Двамата ми сина убий ако го не доведа при тебе: предай го на ръката ми, и аз ще го доведа пак при тебе. 38А той рече: Няма да слезе син ми с вас, защото брат му умря, и той сам остана; и ако му се случи някое нещастие по пътя дето отхождате, тогава ще сведете седината ми със скърб в гроба.
Currently Selected:
Битие 42: BG1871
Tõsta esile
Share
Kopeeri
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk