Лука 6
6
1И една събота, първата след втория <ден на пасхата>, като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце. 2А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота? 3Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него, 4как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците? 5И каза им: Човешкият Син е господар на съботата. 6И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала. 7И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят. 8Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. 9Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби? 10И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя. 11А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса. 12През ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея. 15Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот. 16Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател. 17И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18<тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха. 19И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките. 20И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син; 23възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците. 24Но горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си. 25Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете. 26Горко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците. 27Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост. 29На този, който те плесне по <едната> буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. 30Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема. 31И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. 32Понеже ако обичате <само> ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. 33И ако правите добро <само> на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото, 34И ако заемате <само> на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното. 35Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите. 36Бъдете прочее, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден. 37Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени; 38давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва. 39Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? 40Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си. 41И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око? 42Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око. 43Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод. 44Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. 45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста. 46И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?
47Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. 48Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена. 49А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
Currently Selected:
Лука 6: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com