Лука 7
7
1След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум. 2А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране. 3И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му. 4Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това; 5защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата. 6А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми; 7затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави. 9Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра. 10И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял. 11А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града. 13И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. 14Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани. 15И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му. 16И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде. 17И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност. 18И учениците на Иоана му известиха за всичко това. 19И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
20И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме? 21И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. 22Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието. 23И блажен е оня, който не се съблазни в Мене. 24А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.
25Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци. 26Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе". 28Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него. 29(И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение. 30А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него). 31А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?
32Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте. 33Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. 34Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. 35Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада. 36И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
37И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. 38И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото. 39А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. 40А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи. 41Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет. 42И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече? 43В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. 44И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. 45Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми. 46Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. 47Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича. 48И рече й: Прощават ти се греховете. 49И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава? 50И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
Currently Selected:
Лука 7: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com