ТърсенетоПример

Прочети Матей 8:23-27.

Ако в твоето въображение не си мокър от езерните вълни, ако не си с треперещи колене, стиснати длани и не страдаш от морска болест, може би трябва да прочетеш пасажа отново.

Когато знаеш, че една история завършва благополучно, това често може да притъпи фантазията ти.

Силна буря. От онези, които могат да те убият. От онези, които могат да докарат професионален моряк до нервен срив и да преобърнат кораба на силен мъж като играчка на малко момченце. Вятър, толкова силен, че едвам чуваш какво крещи човекът на сантимери от теб. Вълни, които се разбиват в корпуса, превръщайки палубата в басейн. Корабът се накланя силно настрани. Още една вълна. Вятърът плющи в платната като огромни юмруци на митични богове, захвърляйки теб и другите моряци един върху друг като космическа игра на клечки.

А Исус спи дълбоко.

Забележи особената поредност. Исус не успокоил морето, преди да зададе въпроса. Той задал въпроса, след което успокоил морето. Най-любопитното е, че Той дори не си направил труда да се изправи. Той първо задал въпроса, след което станал и заповядал на ветровете и морето да утихнат.

Неговият въпрос към учениците е четвъртият пренастройващ въпрос за нас. Спомни си го в кратката форма, която установихме в ден първи. „Защо се страхуваш?“

Част от това да променим светогледа си в търсенето на вярата е да се справим със страховете, които заплашват да ни обездвижат или да ни накарат да се свием в зародишна поза встрани от пътя. Нашите страхове може да се различават един от друг, но вероятно няма човек, който да не се страхува от нищо. Въпреки това, по странен начин безмилостния характер на страха може да работи срещу самия страх.

Ако осъзнаем, че страхът - когато му се поддадем - не познава граници, това може да ни накара да отстъпим пред него, но може и да ни накара да му отвърнем така, както малко дете удря едрия побойник в корема.

Божиите думи към Каин в Битие 4:7 може да ти звучат познато. Страхът лежеше на моята врата. Грехът също, разбира се, но може би първата ни стъпка към свободата е да разпознаем многобройните грехове, които се коренят в страховете ни. Страхът се стремеше към мен. Думите „добре дошли“ на изтривалката ми започнаха да стават въпросителни думи. Кое е добре дошло за мен? Кое можех да отпратя? Страхът заляга, готов да се нахвърли. Ще му позволим ли да ни изяде живи?

Бог иска от Неговия следовник да не оставя място на страха.