Притчите на ИсусПример

РАБОТНИЦИТЕ НА ЛОЗЕТО

Когато четеш тази притча, на чия страна би застанал - на стопанина или на работниците?
Ще спориш ли, че надниците не са достатъчни или ще защитиш стопанина за това, че е платил точно колкото е обещал?

Тази притча цели да разкрие чувствата ни относно нашите усилия и Божието одобрение. Ефесяни 2:9 (VBG) ни напомня, че спасението "не е чрез дела, за да не се похвали никой." И все пак много от нас са ревностни в хвалбата за своята работа за Бога, изисквайки "справедливо" възнаграждение за "добре свършената" работа!

Стопанинът в този разказ е добър и справедлив. Той дава на всеки работник точно толкова, колкото му е обещал и точно толкова, колкото смята за добре. По същия начин Бог дава благодат и милост не поради нашите усилия, но заради Своята любов. Но що за работници сме ние? Смятаме ли своята работата за по-добра от тази на другите и очакваме ли по-голяма награда? Мислим ли, че другите работят по-малко, а получават същата благодат като нас, поради което ни се иска да тропнем с крак и да протестираме?

Или благодарим на Бог, че приема всички ни? Помним ли, че Той не ни дължи нищо и все пак ни дава всичко? Божията благодат и милост не са в ограничено количество, така че нека да не ревнуваме и да не бъдем недоволни от мярката и начина, според които те биват раздавани на другите. Вместо това, нека непрестанно да се радваме, че Бог ни е избрал!