Матей 20:1-16

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни; и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха. Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото. А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни? Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, и каквото е право ще получите. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите. И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз? Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе. Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър? Така последните ще бъдат първи, а първите последни.