Притчите на ИсусПример

ИЗГУБЕНАТА ОВЦА И ДРАХМАТА

Тези две притчи са отправени към книжниците и фарисеите в отговор на тяхното недоволство от това колко много Исус Го е било грижа за "бирници и грешници".

Любовта на Исус към изгубените рязко се е откроявала от осъждението на религиозните водачи по онова време. Исус споделя как Небето отразява Неговото отношение, а не осъдителното отношение на фарисеите, разказвайки ни колко голяма е радостта на Небето, когато дори един единствен грешник се покае.

Колкото по-дълго време следваме Бог, толкова по-лесно можем да развием отношение на себеправедност като фарисеите, така че трябва да се запитаме как реагираме, когато видим дори един единствен грешник да се покайва. Освен това трябва да си зададем въпроса какво правим, за да потърсим "изгубените овце" и "изгубените драхми" около себе си. Важно е да имаме сърце за "тези хора", като правим каквото можем, за да им помогнем да намерят своя път към Христос и наистина да се зарадваме с тях, когато се обърнат към Него.