Ето, всичко стана новоПример

Когато Павел говори за страданията на Христа, изобилстващи в нашия живот, той може да има предвид няколко припокриващи се идеи: 1. Страдания заради Христа. 2. Страдания, наредени за нас от Христа. 3. Страдания, свързани с Христа. 4. Страдания, подобни на тези, които Христос понесе.[1] Това което вярвам, е важно за нас да знаем, е че като вярващи ние ще изстрадаме определени неща, които са отличителни за връзката ни с Христа. Много християни страдат от яростно преследване по целия свят, докато други страдат по-малко, но все пак болезнено, заради вярата си. Павел осъзнава, че със сигурност има сближаване с Исус по време на страдания, защото никой не познава скърбите по-добре от Него.

Аз все още не съм срещнал някой, който да се наслаждава на страданията, но съм срещал много, които са намерили близост с Исус по време на техните страдания. Има определени неща в Исус, които не можеш да опознаеш, вървейки по лесния път и веднъж вкусил тази близост с Него, ти не би я заменил за по-лек житейски път. В допълнение на преживяването на специално приятелство с Исус (Филипяни 3:10), Павел разкрива още една причина защо страданието носи благословение.

Всеки път, когато Христовите страдания изпълнят живота ни, това което прелива от нас е Божията утеха ( 2Коринтяни 1:5). Това е страхотно!

Едно от най-красивите изявления в цялото Писание се намира в стих 4: "Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога" (VBG). Когато преминаваме през трудност, често е трудно да видим нещо друго освен болката. Но ние откриваме велика цел в нашето страдание, когато осъзнаем, че нашите преживявания ще послужат по уникален начин за утеха на други, които преминават през подобни изпитания.

Христовите скърби и Неговата утеха вървят заедно в нашия живот, ръка за ръка. Като християни, ние никога не трябва да страдаме без Христовата утеха и аз вярвам, че има определени утешения, които не бихме познали без преминаване през Неговите страдания. Ако се влачиш през някакво изпитание, може би непоносимо и далеч отвъд твоята издръжливост, черпи от Божията утеха, която тече направо от личността на Исус в твоя живот. Той я обещава в същата мяра като на твоята скръб. Когато си се срещнал с Божията утеха, ти ще бъдеш нетърпелив да превържеш раните на някой друг, който е в подобна на твоята болка, защото Божията утеха е преливаща по естество. Ти ще имаш повече от достатъчно, за да я споделяш.

[1] David E. Garland, The New American Commentary, Volume 29, 2 Corinthians (Nashville: Broadman & Holman Publishers, 1999) accessed on August 7, 2017 via mywsb.com.