Как да не се обиждамПример

"КРИТИКЪТ В МЕН"

Една от първите стъпки към това да не се обиждаме е осъзнаването, че ние самите имаме голяма възможност да обиждаме много. Това е подценяван защитен механизъм.

Повечето от нас рядко критикуват другите на глас, но насаме, просто подценяването успеха на някой друг ни кара да се чувстваме по-добре за собствените си недостатъци. Сякаш нещата, кариерите и взаимоотношенията на друг човек са в пряка конкуренция с нашите неща, нашите кариери и нашите взаимоотношения. Но докато гледаме на нашите приятели и техния живот като на тайно съревнование, ние винаги случайно ще обиждаме други хора, защото намираме за толкова невероятно трудно просто да се радваме за тях. Удивително е, че хората могат да прекарат час в социалните медии и вътрешно да критикуват това, което всички останали публикуват.

Запомни това: това, което посееш, това ще пожънеш. Животът не е това, което получаваш. Животът е свързан с това, което даваш.

Преди много време реших, че искам да ме знаят като аплодиращ за моето семейство, приятели и хората, които обичам най-много. Животът на фен е много по-приятен от живота на хейтър. Когато започнах умишлено да се радвам за другите хора, всъщност открих, че ставам по-малко обиден и по-малко обиждащ.

Истинското радване на успеха на друг човек обезоръжава капана на сравнението с другите.

Така че въпросът, който трябва да си зададеш, е за кого имаш нужда да се радваш?