Как да не се обиждамПример

„ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ГРЕШКА“

Едно е да се обидиш от груба забележка, направена от някой, когото обичаш. Но най-големите обиди, които някои от нас ще получат в живота си, всъщност ще дойдат от две изненадващи места:

Това, което хората никога не ти казват и това, което чуваш да казват на другите, което искаш да бъде казано на теб.

Най-големият тест за твоята увереност е да чуеш някой друг да получава комплименти за същото нещо, което правиш ти. Може да е трудно да видиш някой друг да бъде обожаван, забелязан, признат и възнаграден за нещо, което ти правиш по-добре или много повече, а той го прави не толкова добре или по-малко. Наричам това фантомно обезсърчение. Всъщност никой не е казал нищо негативно за теб. Но да гледаш как някой друг получава комплимент може да се почувстваш така, сякаш ти струва нещо.

Саул се е сблъскал с това на най-високото ниво, когато чул жените да пеят възхвала на Давид в 1 Царе 18. И Библията ни казва, че Саул е започнал да гледа на Давид с лошо око от този ден нататък.

Саул е позволил възхвалата на Давид да се превърне в гибел на собствената му увереност. Саул е оставил това, което е искал да чуе да се пее за него, да го отдалечи от това, което е бил призван да бъде. Той вече е бил невероятен, помазан и най-красивият мъж в Израел, според 1 Царе 9. Но е бил заслепен за собствената си стойност поради ревността си към Давид.

Възможно ли е в живота ти да има хора, които те обичат и ти правят комплименти през цялото време, а ти дори не ги чуваш, защото чакаш да получиш комплимент от конкретен човек, от когото никога няма да го чуеш?

Понякога не само искаме да бъдем насърчавани, но искаме да бъдем насърчавани от някой конкретен човек. Нека те попитам нещо. Какво ще се промени, когато те забележат кой си и кой си бил? Какво ще се промени, когато се извинят? Какво ще се промени, когато най-накрая получиш това, което искаш? Ако имаш по-добра версия на себе си, която си представяш да станеш, след като получиш утвърждаване, тогава следващият ми въпрос към теб е следният: Защо да чакаш?

Защо просто не им простиш сега и да продължиш нататък? Защо би искал да живееш живота си с раница, пълна с обиди, когато би могъл да вложиш енергия в това кой би бил, ако не беше обиден?