...вчера, днес и завинагиПример

Исус като жертва

Има една история в Библията, която всяка година отбелязваме и празнуваме. Тя е свързана с голяма загуба—и безкрайна радост след това. Историята е на майка, загубила Сина Си по начин, който като меч прободе душата ѝ. Мария загуби обещания Син Исус, Сина на Всевишния. Загуби Го като престъпник - осъден и убит заедно с други престъпници, увесен на дърво. По-късно тя беше от първите, които отидоха да Го помажат, и тогава видя, че Го няма. Отново ангел (както при зачеването) ѝ каза, че Исус не е мъртъв, а жив. Това беше нещо невероятно и хубаво, и радостно. Но всъщност изключителното в това беше, че този неин пожертван Син се върна в слава и победи всяка смърт и раздяла.

Имаме ли моменти, когато сякаш най-големите ни ценности изчезват? Когато душата ни се раздира от болка и не знаем как да продължим? Тогава има Един, Който възкръсна и оживи всичко в Себе Си. Бог поиска от Авраам да принесе в жертва сина си преди години и същия Бог прие собствения Си Син в жертва, за да сме ние близо до Него.