...вчера, днес и завинагиПример

Исаак като жертва

Историята на Авраам и Исаак е много запомняща се - още от момента на обещанието за син до благославянето с обещание за потомство, колкото небесните звезди и морския пясък. Между тези две събития обаче се случи нещо, което всеки родител и дете преживяват много лично. Бог поиска от Авраам да принесе сина на Божието обещание в жертва. Въпреки безкрайната обич, която Авраам таеше към Исаак, той имаше по-голямо доверие и обич към Бог. Направи едно от най-трудните неща – послуша Бог и взе сина си, ходи с него, говори си с него и с любов го заведе на една планина, готов да го принесе в жертва. Бог обаче имаше план за жертва, която не беше Исаак. Тук, заедно с овена, заплел рога в храстите, беше принесена и жертвата на вяра, обич и предаване на Авраам.

В този момент той получи обратно сина си и многократно повече с обещанието за потомство, което не може да се изброи. Днес ние сме част от това потомство. А дали някога Бог е искал наше свидно нещо да Му го предадем? Как сме получили после благословение от Него? Вярваме ли, че Бог ще ни даде повече от попросеното от сърцето ни, ако Му се доверим?