Да осмислиш живота си – част 2: Изпълване с утеха

„И изведох бащите ви от Египет и дойдохте до морето, и египтяните преследваха бащите ви с колесници и коне до Червено море." (Исус Навиев 24:6 Vbg)

Израелтяните са били поробени в Египет и са страдали от ръцете на своите жестоки господари. Има ли някакъв смисъл в това, като се има предвид факта, че са били Божият избран народ? За теб и мен в естествения свят може би не. Но Божиите пътища не са нашите пътища и Неговите мисли не са наши мисли. И ако се опитаме да осмислим нещата според нашата логика или дори нашата култура, със сигурност няма да разберем какво Бог понякога прави в живота ни. Той допуска трудни ситуации, за да изгради вяра в своя народ; но има още нещо, което Той иска да направи в и чрез нас. Той иска да чувстваме това, което Той чувства.

Библията казва, че Бог е Богът на всяка утеха, който ни утешава във всичките ни проблеми. Защо? За да можем да утешаваме другите със същата утеха, която сме получили от Бог. Това е историята на еврейския народ. Ако изучаваш тяхната история през вековете, ще видиш, че те винаги са се грижили за бедните, беззащитните и потиснатите сред тях, казвайки: „Някога са се отнасяли така с нас, когато сме били роби в Египет.“

Разбивали ли са някога сърцето ти? Бил ли си наранен от близки хора? Бил ли си наранен от собственото си семейство? Случвало ли ти се е да бъдеш разочарован от шеф? Излъган? Отхвърлен, защото си християнин? Да, може да пострадаме. Но Господ е Богът на всички милости, който използва синините на живота и разбитите сърца, за да можем да изпитваме състрадание към другите, за да можем да почувстваме какво Бог чувства към тях, за да можем да дойдем до тях и да им кажем: „Знам, че ти плачеш и знам, че боли, но не се предавай. Не бягай, защото Бог може да ти помогне по начин, по който никой приятел или член на семейството не може!“

Не се ли радваш, че Той е Богът на всяка утеха и че утехата, която Той дава на теб и мен, може да прелее в утеха към другите?

Следва продължение…