Да осмислим живота си – част 1: Кой е отговорен?

„И на Исав дадох планината Сиир, за да я притежава; а Яков и синовете му слязоха в Египет.“ (Исус Навиев 24:4)

Независимо дали имаш докторска степен или си напуснал училище, несъмнено си се сблъсквал с проблеми. На всеки се случва и понякога не можем да намерим смисъл от живота. Правим планове и нещата не се получават; или се случва неочакваното; или в крайна сметка получаваме непредвидени последици. И въпреки че служим на Бог, нещата понякога изглеждат извън контрол, оставяйки ни да се чудим какво се случва!

Това може да е било вярно за народа на Израел, когато са чули Исус Навиев да разказва за отношенията на Господ с неговия народ. Патриархът Яков е един от двамата братя, които са двуяйчни близнаци. Исав, другият брат, продава първородството си за купа яхния от леща, показвайки с това действие, че презира Божиите благословения. Затова Бог го отхвърля като наследник на обещанията, които е дал на неговия прародител Авраам. И все пак Исус Навиев казва, че по-късно Бог е благословил Исав с планинската област Сиир, от която той и потомците му лесно биха могли да се защитават, ако някой дойде срещу тях. От друга страна, Яков – синът на благословението, този, който въпреки недостатъците си успява чрез Божия суверенитет да бъде приет от Бог – е изпратен в Египет със семейството си, където стават роби. Това изглежда безсмислено!

Преди да можем да осмислим този разказ в Библията и нещата, които се случват в собствения ни живот, трябва да разберем Бог. Защото ние не сме отговорни за Вселената; Боге този, който е. И дните ни са преброени според Неговия план за всеки един от нас. Основната цел на Бог за Неговия народ е да ни направи мъже и жени на вярата. Така че Той допуска да попадаме в ситуации, в които трябва да се научим да му вярваме. Защо изобщо трябва да се доверяваме на Бог, когато всичко върви добре? Не, в долината той възстановява душата ни.

Бог казва: „Аз обичам Яков и ще направя него и хората му мъже и жени на вярата; така че ще ги оставя да се изправят пред трудни ситуации." Всички сме в училището на вярата и това обяснява толкова много неща в живота, които сега можем да разберем по-добре. Как ще повярваме, ако не изпитваме проблеми? Как ще се научим да се доверяваме на Бог, освен ако понякога не боли, ако няма трудности? Бог иска да предаваме вярата на другите и да ги вдъхновяваме да вярват; но не можем да накараме някой друг да повярва в Бог, когато ние самите никога не сме вярвали, когато никога не сме виждали какво може да направи.

От вярата им в Бог, това, което Той е дал на Яков и народа на Израел, и това, което дава на теб и мен, всичко това е свидетелство. Народът на Израел и днес - хиляди години по-късно - пее песни за това как са били в Египет, но Бог ги е избавил. Свидетелството не е нещо, което запомняш и рецитираш; то е житейски опит, в който е трябвало да се довериш на Бога, и си видял как Той те е превел през него, правейки възможно да помогнеш на други, които са в долината. Сега можеш да ги издигнеш, защото можеш да кажеш: "Не се предавай! Аз също бях готов да се откажа, но това, което Той направи за мен, може да го направи и за теб!"

Следва продължение…