По божието сърце Пример

ИСТИНСКА ЖЕРТВА

Моят дядо имаше една поговорка: „Ако нещо си струва труда, то си струва да се направи както трябва.“ Много пъти се случваше да сглобяваме нова играчка и на мен ми се приискваше да пренебрегна инструкциите и да я скалъпя набързо, за да мога да си играя с нея. В онези моменти той ме поглеждаше и казваше: „Ако нещо си струва труда, то си струва да се направи както трябва.“ По онова време не схванах наистина мисълта му, но с годините разбрах, че той беше абсолютно прав. Всичко, за което смятаме, че си струва труда, вероятно е нещо, за което бихме пожертвали своето време, усилия, енергия, пари и фокус, така че да го направим както трябва. Като вярващи, ние знаем, че едно от нашите най-славни призвания е да се покланяме на Бог и да изявяваме Неговото величие. За нас поклонението недвусмислено попада в категорията на нещата, които си струват труда. И така, как да го правим както трябва?

Във 2 Царе 24 научаваме важен урок за поклонението от живота на цар Давид. Историята започва с избора на Давид да не се подчини на Бог и да направи преброяване на Израел, което Бог изрично бе забранил за нацията Израел. Грехът на Давид носи последствия за нацията и Бог казва на Давид да избере между три наказания: три години глад, три години бягство от врагове или три дни на мор. Давид избира три дни на мор и в резултат на това 70 000 израилтяни загиват. В опит да сложи край на мора, Давид отива да построи олтар на хармана на човек на име Орна. Орна предлага на царя своя харман безплатно, но Давид отговаря: „Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, които не ми струват нищо.” (ст. 24). Така Давид купува хармана, изгражда олтара, покланя се на Господа и морът бива отбит от Израел.

В този пасаж научаваме ключова истина за същността на поклонението: поклонението изисква жертва. Давид отказва да принесе жертва на Господа, която не му струва нищо. Той знае, че неговото поклонение е важно и знае, че Бог заслужава най-доброто, което той може да предложи. Като вярващи, стойността, която придаваме на поклонението, винаги ще се определя от това, което сме готови да вложим в него.

И така, какво означава това за нас? Може би това е просто напомняне, че Бог заслужава най-доброто, което имаме. Може би това е шанс да помислим как можем по-добре да почитаме Господ с нашето време, нашите пари, нашата енергия и нашата хвала. Тази седмица нека търсим начини да се покланяме пожертвователно на Господ, давайки Му най-доброто, което можем да предложим.

ЗАПИТАЙ СЕ Какви са различните начини, по които можеш да се покланяш на Бог? Как можеш да се покланяш пожертвователно тази седмица?