По божието сърце Пример

УДОВЛЕТВОРЕНИЕ И ТЪРПЕНИЕ

Спомням си времето, когато почти завършвах колежа и започнах да се питам: "Каква е Божията воля за моя живот"? kаква работа да зачочна, за кой да се оженя и къде да се преместя да живея? Мислите и въпросите относно бъдещето ми започнаха да пораждат тревоги и стрес в мен. Имаше толкова много неизвестни и толкова много грешки, които можех да допусна. Исках да посветя живота си на Господ, но просто не разбирах какво очаква Бог от мен в настоящия момент. Защо Бог просто не ми каже нещо конкретно и да ме поведе след това? И защо Той допуска такива затруднения и усложнения в живота ми?

Като прочетох историята на Давид, открих, че макар неговият живот да е доста по-различен от моя, имаме нещо общо: Божията воля за живота ни не е толкова ясна, колкото би ни се искала да бъде. В 1 Царе, виждаме как Давид е избран от Господа за бъдещия цар на Израел, но минават 15 години преди той да бъде фактически коронясан. През това време Давид е успешен във всичките си действия, тъй като Бог благославя неговите усилия. Обаче успехът на Давид кара цар Саул да ревнува и тази ревност постепенно се развива в засилващо се насилие спрямо Давид. Давид издържа в това смутно време, когато помазания от Бог бъдещ цар на Израел е подложен на постоянна атака от страна на настоящия цар.

Когато първоначално прочетох всичко това, ми беше интересно да осъзная, че пътят на Давид към царския престол е изключително труден. Ние може да се чувстваме призовани от Бог за големи дела, но по време на самия процес срещаме спънки пред нашите действия. Надяваме се да живеем според Неговата воля, но не разбираме как тя съответства на трудностите, стреса и всичко останало, което се случва в живота ни.

В тези периоди на смут е изключително важно да вярваме, че Бог си знае работата. Повечето от трудните ситуации, с които се сблъскваме са поводи да изразим нашата вяра и упование в Него. Може да отнеме години преди да разбереш какво Бог изработва в твоя живот. Вместо да се тревожиш за това, което престои, по-добре се фокусирай върху удовлетворението си от Бог, там, където те е поставил в момента. Този фокус върху настоящия момент би ти помогнал да останеш вкоренен в живот според евангелието и би ти помогнал да обичаш околните по-добре. След това култивирай отношение на упование, което търпеливо преследва това, което Бог те призовава да извършиш както сега, така и в бъдеще, вярвайки, че Той има план. Когато правим това, имаме способността да издържим трудните сезони и се насочваме към по-голяма надежда.

ЗАПИТАЙ СЕ: Когато съм в период на трудности, способен ли съм истински да се доверя на Бог и на Неговия план за моя живот? Успявам ли да намеря своето удовлетворение в Него или търся радостта и щастието си някъде другаде?