Покланяйки се на БогПример

Поклонение с цялата ни индивидуалност

Когато говорим за импулса на Духа, в известен смисъл говорим за чувства. Признавам, че това е опасно, защото чувствата могат да накарат хората да правят странни неща.

Прекалено съвестните хора, водени от чувство за вина, може да се стремят да компенсират глупаво погрешно действие, като направят нещо, което според тях е волята на Бог. Някой може да си въобразява, че усеща импулса на Духа, когато всичко, което прави, е да полага човешки усилия да изкупи минал провал. Импулсът на Духа, когато се подчини, винаги води до усещане за огромен мир.

Лесно е да се мисли, че единствената стимулация, която има значение, е голямата интелектуалност или дълбочина. Но Бог иска да общува с нас не само на интелектуално ниво. Бог иска да общува с цялото ни същество – с нашите емоции и сетива, както и с умовете ни.

Истинското поклонение се случва, когато не се страхуваме да изразим това, което чувстваме. Поклонението трябва да ни доведе до точката, в която можем да бъдем честни. Никога не трябва да потискаме това, което чувстваме, когато сме с Исус. Той никога няма да ни се скара за нашата честност. Това не означава, че сме прави, но ако сме честни, Той може да ни помогне и да ни накара да видим къде грешим и да се изправим пред истината.