Покланяйки се на БогПример

Радостта да не правиш нищо

Има много по-дълбоко ниво на поклонение, такова, в което не сме в състояние да изразим себе си вербално или невербално – където сме напълно пасивни. Най-висшето и най-интензивно поклонение се случва, когато не можем да направим нищо друго освен да бъдем изумени, когато сме безпомощни и безмълвни от удивление и благодарност, когато просто седим и гледаме как Бог работи.

Бил ли си някога поставен в ситуация, в която не можеш да кажеш или направиш нищо? Някой е направил нещо изключително прекрасно, а ти не можеш да направиш нищо, освен да се почувстваш благодарен? Може би човекът си е тръгнал и ти си искал да можеш да го намериш, за да му кажеш колко оценяваш направеното. И може би си се почувствал разочарован, и част от радостта ти е била отнета, защото не е било възможно да изразиш своята благодарност. На естествено ниво винаги чувстваме, че трябва да направим нещо.

Не казах, че не чувстваме нищо, а че не правим нищо. Това, казва Исая, е най-добрия начин да живеем – начинът, по който Бог иска да живеем. Това представлява най-голямата радост, която съществува. И въпреки че сме направени безпомощни – сякаш просто стоим там с широко отворена уста – Бог вижда как се чувстваме и знае, че сме благодарни.