Ден 4

Петър е персонаж в Библията, на когото понякога се преписва лоша репутация. Той отрече да познава или да има нещо общо с Исус, когато Той беше на път към кръста. Можем само да си представим как споменът за тези взаимодействия го е преследвал по-късно в живота. Но преди Петър да се отрече от Исус, той и Исус вече имаха специални взаимоотношения.

Петър беше един от дванадесетте апостола, което означаваше, че беше предан последовател на Исус и Го беше видял да върши много чудеса и Го бе съпровождал през цялото Му служение. В Матей 16 Исус попита учениците Си какво казват хората за Него, тъй като искаше да знае за кого Го смятаха хората. И така, те Му казаха: “…някои казват Йоан Кръстител, Илия, Йеремия или някой от другите пророци.” Но Исус искаше да знае за кого Го смятаха те и вярата на Петър наистина блесна в този момент. Той каза: „Ти си Месия, Синът на живия Бог.“

„Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата."

‭‭Матей 16: 17-19‬‬

Исус наистина имаше предвид това, което каза тук. Той направи точно това и Петър по-късно се зае с построяването на Църквата. Той извърши чудеса, изигра важна роля на Петдесятница и животът на Петър оказа голямо влияние върху християнството такова, каквото го познаваме днес. Но това не означаваше, че животът на Петър беше лесен, след като Исус се възнесе на небето. По-късно Петър щеше бъде разпнат с главата надолу в ръцете на Нерон, защото не се чувства достоен да умре по същия начин като Христос. Той наистина живя и след това умря за Христос.

Въпреки че определено имаше моменти, в които в характера на Петър се проявяваха слабости, вярата му беше смела и укрепваше с времето. Той не позволи на миналите му провали да създадат страх относно бъдещето му. Той гледаше напред с ревност, знаейки, че това, за което Исус го беше призовал, беше много по-голямо от неговата неувереност, слабости и всякакъв вид страх от хора. Неговата вяра остана дори до смъртта – и наистина каква важна роля само изигра той за Царството!

Стъпка на действие: На кои минали провали сте позволили да предизвикат чувство на поражение относно вашето бъдеще? Ние не знаем какво крие утрешният ден, но знаем, че Исус каза, че никога няма да живеем сами живота си. Молете се за вашето бъдеще днес и вярвайте в истината, че нищо никога няма да ни отдели от любовта на Христос.