Ден 8

Болката, която изпитват в момента, може да накара хората да вършат странни неща. В началото на нараняването, независимо дали е физическо или емоционално, хората около нас обикновено са състрадателни и разбиращи. Но с течение на времето състраданието може да избледнее и на негово място да пуснат корени различни предположения. Дали сме направили нещо, за да предизвикаме тази ситуация? Дали не е наказание? Дали не сме пренабрегнати от Бога?

Елисавета и Захария с години се бореха с безплодие. Те не само копнееха за дете както много други двойки, а и в допълнение безплодието беше особено осъждано по тяхно време, което прибавяше още болка в сърцата им. Присъствието на болката е продължило дълго след първия път, когато са разбрали, че няма да се сдобият с дете по начина, по който са се надявали, че ще се случи.

Как преминаваме през болката с почтеност и честност, когато сезоните се превръщат в години или дори в десетилетия?

Елисавета и Захария останаха верни в своята надежда за дете (колкото и болезнено да е било за тях ден след ден да виждат как мечтата им не се осъществява) и в ролята си като свещеническо семейство. Те ни показват, че разочарованието и надеждата могат да съжителстват заедно в един разбит свят. Ние можем да се доверим на Бог за живота си, дори когато не разбираме защо трябва да изживяваме тази болка, защото Той е Господ.

Един ден молитвите им за тяхното бъдеще се превърнаха в реалност в настоящето. Ангелът каза на Захария, че Бог е чул молитвите им за дете. Това, което изглеждаше невъзможно за човека, внезапно се превърна в истина с Бога. Когато светът ви дава поводи да се предадете и да оставите всяка надежда, помнете, че великата милост винаги е предшествана от викове на силна болка. Същият Бог, който послуша Израилтяните, когато бяха в робство, който чу Давид, когато бягаше от Саул, и Елисавета, когато сърцето й се разкъсваше от болка, е същият Бог, който слуша всяка дума, която излиза от устата ви.

Тази седмица се насочваме към болката, която имаме в момента. Не за да потънем в съжаление, а защото тази болка ни предлага възможността да се свържем с Бог и да изразим своята вяра (независимо колко голяма или малка може да е тя), че Той е верен на словото Си, че изпитанията ни донасят радост. Въпреки, че виждаме нашите обстоятелства като нещо неприятно и неудобно, което трябва да избегнем, нека уповаваме и търсим удобството и комфорта, които Бог може да осигури на тези, които Го търсят с цялото си сърце.

Стъпка на действие: Каква е болката, с която се борите в момента в своя живот? Не се отказвайте да се молите и да търсите комфорта на Божието присъствие. Възвърнете доверието си в Бог като отново Му предадете в молитва днес това, което ви наранява.