Всяко копнеещо сърцеПример

Егоманиакът и Истинският Цар на Юдеите

Koгато мъдреците пристигнаха в Ерусалим и задаваха въпроси за новородения Цар на юдеите, Ирод се опитваше да прикрие паниката, която се надигаше в него. Той разбираше значимостта на присъствието на мъдреците в Ерусалим и беше наясно, че те не се появяват просто така някъде. Те бяха тръгнали с мисията да короноват истинския Цар на юдеите и това беше проблем.

Цезар Август беше дал на Ирод титлата „Цар на юдеите“ като отплата за услуга, която баща му, Антипатър, му беше направил. Ирод дори не беше евреин, а беше идумеец. Независимо от начина, по който беше получил титлата, Ирод вярваше, че той е законният Цар на юдеите и всеки друг, който претендираше за тази титла, беше заплаха за неговия трон.

До ден днешен царуването на Ирод предизвиква полемика сред историците, защото той представлява обект на изследване на крайностите. От една страна, Ирод нямал равен на себе си в строителството. Неговият най-голям и значим строителен проект бил реконструкцията на Ерусалимския храм. Не са пестени средства за реконструирането му и дори равините, които не били от най-големите почитатели на Ирод, често отбелязвали ненадминатата красота на храма.

От друга страна, обаче, каквото и добро да правел Ирод, то било силно засенчвано от неговата извънредна параноя и жестокост. Всеки заподозрян в измяна не бил в безопасност в негово присъствие, дори и семейството му. Когато предположил, че любимата му съпруга, Мариамна, и техните синове близнаци искат да узурпират трона му, той наредил да ги убият.

Затова, когато Ирод чу новината, че се е родил друг Цар на юдеите, позицията му беше застрашена и той свиква тайна среща с мъдреците. Инструктира ги да му донесат известие за местонахождението на детето Цар, за да отиде при Него и да Му се поклони. Но бидейки предупредени насън да не се връщат при Ирод, мъдреците тръгват по друг път към своята страна.

Тъжният резултат от жаждата за власт на този егоманиак беше смъртоносно вилнеене. Ирод прати да убият всяко мъжко дете във Витлеем на две години и по-малко.

Животът на Ирод е пример за продължаващата космическа борба за надмощие между светлината и тъмнината. Погледнато по човешки, Ирод искаше да елиминира всяка конкуренция за неговия трон. Но от духовна гледна точка, това беше дело на Сатана, който се опитваше да убие Този, Който щеше да смаже главата му, Исус Христос. (Битие 3:15).

Ако Христос не беше Цар на царете и Господар на господарите, щеше ли да продължава да бъде такава заплаха за земните царства? Фактът, че 2000 години по-късно, светът все още не може да игнорира Царя на юдеите, роден във ВИТЛЕЕМ, допълнително доказва Неговaта Царственост!

Ирод дойде и си отиде, заедно с много други владетели. И макар Исус да остава заплаха за царствата на този свят, нищо не може да осуети напредъка на Божието Царство. Има един цар и неговото име е Исус. Без съмнение, откликът ни към идването Му е да коленичим и да сe прекланяме пред Него.

• По какъв начин рождението на Исус застрашава царствата и владетелите днес?
• По какъв начин рождението на Исус застрашава готовността ми да Му позволя да управлява и царува в живота ми?