Всяко копнеещо сърцеПример

Страховитият ангел и глупавият отговор

Захария не можеше да повярва на очите си, когато жребият беше хвърлен и изборът се падна върху него. Като свещеник той беше участвал в хиляди жертвоприношения, но никога не беше имал честта да кади с тамян в Господният храм според обичая. Захария си пое дълбоко въздух, пристъпвайки в Святото място.

Блещукащият пламък, който той носеше, хвърляше сенки в пространството. В дясно от себе си той видя масата за присъствените хлябове, отляво - златният светилник, а пред него - самият олтар за кадене. Захария запали благоуханния тамян на олтара и наведе глава, за да се моли. Когато отвори очи,го забеляза с крайчеца на окото си.

В сенките се издигаше най-впечатляващото и страховито същество , което той някога бе виждал. Това беше ангел Гавриил.

Въпреки че Гарвиил изглеждаше ужасяващо, ангелът увери Захария, че не бива да се страхува и че той му носи най-невероятните новини. Молитвите на Захария и Елисавета за дете скоро щяха да бъдат отговорени и синът им щеше да бъде велик пред Господа. Това дългоизмолено дете щеше да е предвестник за Месията.

Единственият проблем беше, че Захария и Елисавета отдавна бяха преминали детеродната възраст. Затова Захария попита Гавриил: "По какво ще узная това?" Ангелският посланник му отговори: "Аз съм Гавриил, който стои пред Бога." Или с други думи - Не е ли достатъчен самият ми вид, за да повярваш, Захария?

Без съмнение, Захария знаеше, че Бог можеше да отговори на молитвите му, но за да се предпази от разбити очаквания, той реши, че няма да го направи.

Гавриил направи Захария да онемее заради неверието му. Той не можеше да чува и говори. Но не е ли глупаво всяко едно неверие спрямо Бога? Когато не вярваме на това, което е разкрито чрез Божието Слово, то и ние също показваме духовна слепота.

Въпреки, че Захария изначално отговори със съмнение, неговото "прекъсване" му помогна да види ясно нещата. Когато езикът му най-накрая се развърза, той използваше устата си да благославя и прославя Бога, вместо да показва съмнение.

Десетилетия наред Захария и Елисавета мислеха, че Бог е отговорил на копнежа за сърцата им с "не", но отговорът беше само "не още". Продължавай да се молиш, продължавай да вярваш, продължавай да си покорен! Никога не можеш да знаеш какво Бог би извършил с твоите неосъществени молитви.

• Къде проявявам неверие в това, което Бог е разкрил в Словото си?
• Kои молитви се изкушавам да изоставя?
• Как мога да използвам примера на (несъвършената) преданост на Захария и Елисавета да продължавам да вярвам, когато съм изкушен да се откажа?