В какво състояние се намира душата тиПример
За какво се държи душата ми?
Неотдавна, по време на полет преживях нещо, което силно ме докосна. Пътувах със самолет от Сиатъл до Лос Анджелис. Няколко минути преди да кацнем, попаднахме в най-силната турбуленция, която някога съм преживявал. Беше ужасно. Имал съм няколко неприятни полета, но този беше от друго ниво. Самолетът внезапно се снижи с около трийсетина метра, след което започна да се тресе. Питиетата се разливаха, хората крещяха и дори стюардесите бяха в паника.
Човекът до мен определено беше високопоставен служител. Беше облечен в костюм и имаше лаптоп, а и се държеше като такъв. Още преди да излетим, той вече тракаше яростно по клавиатурата, а от начина, по който ме погледна, ми стана ясно, че изобщо не е впечатлен от скъсаните ми дънки и суичъра ми.
За секунди този човек изгуби контрола и спокойствието си и започна да скимти като подплашено кутре. Виждах как кокалчетата на пръстите му побеляваха, докато стискаше подлакътниците на седалката. Виковете му ставаха все по-силни с всяко раздрусване и пропадане
Не мога да го упреквам: всички бяхме уплашени. Но някой веднъж ми беше казал, че нито един самолет не се е разбил заради турбуленция и мисля, че му повярвах. Още повече, че турбуленцията ни връхлетя, докато се подготвях за проповед и бях доста вглъбен в изучаването. Имах истински момент с Бога. Затова, може би за пръв и последен път в живота си бях този, който запази спокойствие в създалата се ситуация. Накрая кацнахме безопасно и пътниците започнаха спонтанно да ръкопляскат.
Мислех за преживяното дни наред. Нищо, освен чувството за пълна безпомощност, не може да те накара да си дадеш сметка в какво уповава душата ти и откъде идва твоята сигурност.
Логично е намирането на сигурност да бъде свързано с това да имаш повече контрол. Да планираш всяка случайност и да се подсигуряваш за всеки случай. Но тази логика ни води в заблуда. Да планираш не е лошо, но сигурност, базирана сама на себе си, е илюзия.
Защо имах мир по време на този полет? Какво помагаше на душата ми да запази вяра и спокойствие, дори когато обстоятелствата около мен бяха ужасяващи? Просто знаех, че Бог държи душата ми. Знаех, че животът ми е в ръцете Му. Душата ми можеше да разчита на Неговата подкрепа, независимо с каква турбуленция или трудност щях да се сблъскам.
В книгата на пророк Исая Бог казва на Израел: “Защото така казва Господ Бог, Светият Израилев: Чрез обръщане и покой ще се избавите, в безмълвие и упование ще бъде силата ви. Но вие не искахте.” (Исая 30:15 VBG)
Душите ни намират помощ не когато имаме контрол, а когато се обръщаме към Бога, не в гаранциите отвън, а в доверието отвътре. Надеждата ни е в Бог. Имаме истинска почивка, спасение и сила, когато оставим душите си да се държат за Него.
Това не означава, че мислите и емоциите ни никога няма да се колебаят. Напротив. Може би никога вече няма да ми се случи да мога да запазя спокойствие в подобна ситуация. Но независимо от външната турбуленция, нашите души могат да бъдат в безопасност. Те намират помощ и сила при Бога.
Въпроси
Как се чувстваш и как реагираш, когато загубиш контрол над някоя област от живота си?
Лесно ли ти е да се доверяваш на Бога? Има ли области, за които ти е по-трудно, отколкото за други?
Защо вярата, че Бог контролира нещата, носи повече мир на душата ти, отколкото опитите да ги контролираш сам?
Писанието
Относно този план
Юда Смит помага на читателите си да разкрият и освежат душите си, докато израстват и се приближават към Бога.
More