В какво състояние се намира душата тиПример

Кога душата ми си е у дома?

Имам три малки деца. За съжаление справянето с много задачи наведнъж не е една от силните ми страни, особено когато тези “задачи” са пълни с енергия бързоподвижни малки човечета. Понякога им изпускам края. Ето защо в нашето семейство една от основните ми задачи е да се грижа децата ни да се радват на детството си, докато тази на Челси е да се увери, че те действително ще оцелеят.

Неотдавна Челси се разболя от вирус, което се отрази на нейния жизнен тонус за няколко месеца. Тя не беше в състояние да върши всички онези неща, свързани с отглеждането на децата, които й се отдаваха толкова добре (колкото на мен да ги отбягвам). Това означаваше, че аз трябва внимателно, несръчно и по аматьорски да започна да върша някои неща, които никога не бях правил. Например пране, миене на чинии и поддържане на децата чисти.

Искрено и лично: баби и дядовци, приятели, бавачки и малки стари дами, които не ме познаваха, но виждаха трудностите ми в магазините за хранителни стоки, също ми помагаха. Доста. Но нека да е ясно, че отдавна бях излязъл от собствената си зона на комфорт. Всъщност открих, че се справям добре с неща, които преди това отбягвах на всяка цена.

Някак си чувствам, че повечето от вас не са впечатлени. Не ме съдете - всички имаме своите слабости. Просто моите са малко по-странни от вашите.

Имам предвид, че ние естествено отбягваме неудобните, непознатите или неловките ситуации. Но само защото нещо трудно ни се удава не означава, че трябва да го избягваме.

Когато трябва да дадат оценка на душите си, много хора се чувстват неудобно. Чувстват се неловко и изпитват тревога, когато трябва да си направят истинска самооценка. Да бъдат откровени пред себе си или пред някой друг за това какво не е наред вътре в тях, им звучи ужасно. Така че те отбягват да изследват душите си на всяка цена - както аз отбягвах домакинските задължения.

Ами ти? Кога за последен път провери състоянието на душата си? Удобно ли се чувстваш, когато ти задават въпроси, които те карат да се замислиш и които разкриват състоянието на вътрешното ти аз?

Бог иска да ни даде мир, постоянство, радост и надежда повече, отколкото можем да си представим. За да се случи това, ние трябва да свикнем с неудобните въпроси. Въпроси за нашите чувства, нашите мисли, страховете, мотивите и нуждите ни. Въпроси, на които е трудно да се отговори, не само защото отговорите ни убягват, но и защото са неудобни. Въпроси, които разкриват какво ни наранява и какво ни пречи, дори и да ни е нужен вътрешен кураж, за да се справим с това, което ще открием.

Апостол Йоан пише на един от най-близките си приятели: “Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти.” (3 Йоан 1:2 VBG). Вярвам, че той изразява Божието намерение за всеки един от нас - душите ни да са щастливи, здрави и невредими.

Бог е посветен не само на нашето щастие - което е пословично краткотрайно и субективно - но и на нашето благополучие. А то започва отвътре. Така че не бъди твърде уплашен, твърде зает или твърде самоотвержен, че да не започнеш да се грижиш за състоянието на душата си. Ще се радваш, че си го направил.

Въпроси

Чувстваш ли се удобно да говориш с други хора за твоите чувства, болки, мечти и желания? Ако отговорът е отрицателен, защо мислиш, че ти е трудно да го правиш?

Защо хората често чакат душите им да навлязат в криза, преди да се замислят за тях? Ти склонен ли си към това?

Помисли за момент за състоянието на вътрешното си аз. Посочи три примера за страхове, чувства, предположения или неща, които те карат да се чувстваш несигурен, които ти влияят?