Уповавайки на Бог в Разгара на СтраданиеПример

Четем: Псалми 22

За размисъл: Псалми 22:19

Насоки към текста

Нашият стих за размисъл днес е мощна прокламация в средата на псалoма, която може да бъде трудна за четене. Толкова много несправедливост се случва, толкова много неприятности и страдания! И все пак псалмистът провъзгласява: „Но ти, Господи…“ Той разчита на Господ за силата си и чака Бог да му помогне.

Първите думи на този псалом ни напомнят за мъките, през които нашият Господ и Спасител Исус Христос преминал, когато бил разпънат. Той използвал думите на Давид от Псалми 22 и извикал: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“ (Матей 27:46). Голяма привилегия е да имаме записаните псалми в Библията, за да можем свободно да ги четем и използваме днес в собствените си оплаквания и страдания, знаейки, че Исус е мислил за същите тези думи в моментите преди смъртта Си.

Има сила и вяра в прогласяването на това, което не виждаме или чувстваме, но знаем, че е истина. Евреи 11:1 описва вярата като „ А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“. Като Божии народ, свят и много обичан, ние трябва да имаме вяра всред изпитания и страдания, да помним кой е Бог и да го провъзгласим. Трябва да изговорим над собствената си уморена, унила душа, както и да го провъзгласим пред хората около нас, включително нашите близки, семейства, приятели и общност.

Когато хората около нас ни виждат как преминаваме през времена на голяма болка и страдание и как това не ни съкрушава (2 Коринтяни 4:8-10), може би Бог ще използва нашия живот и вяра като пример за тях, привличайки ги към Себе Си, за да поискат те да познаят източника на нашата сила.

Нека бъдем жени, които остават верни и с надежда дори при най-тежките обстоятелства. Нека винаги си спомняме нашия скъпоценен Спасител на кръста, който се обърна към псалмите за утеха в разгара на най-мъчителната болка и агония. И нека следваме примера Му и да се обърнем към Божието Слово в нашата собствена болка и страдание.