Нашата Сигурност за ВечносттаПример

Четем: Йоан 1:43–51

За размисъл: Йоан 1:49

Насоки към текста

В този момент от разказа фокусът се измества от Йоан (който днес често е наричан Йоан Кръстител) към Исус. Историята проследява двамата ученици, които оставили Йоан, за да бъдат ученици на Исус. Поради това много учени смятат, че неназованият ученик в Йоан 1:40 всъщност е апостол Йоан. Тъй като това е разказът на Йоан за живота и служението на Исус, има логика разказът да следва неговия преход към следване на Исус.

Исус започнал да призовава повече ученици. Първите двама, Андрей и Йоан, последвали Господа поради свидетелството на Йоан Кръстител. Петър Го последвал, защото Андрей, неговият брат, провъзгласил, че Исус е Месията. Филип Го последвал, когато Господ се обърнал към него с думите: „Последвай ме“, а след това Филип насърчил Натанаил да се присъедини към тях.

Натанаил бил изпълнен с типичните за онова време предразсъдъци: „Нищо добро не може да излезе от Назарет“. Това е било общоприето отношение в Галилея. За Натанаил било трудно да последва човек от Назарет. Въпреки това той оставил настрана пристрастията си и отишъл да се срещне лично Исус.

Исус показалсила и всезнание, когато срещнал Натанаил.Натанаил познавал Писанията и еврейските обичаи и добре знаел, че Месия трябва да дойде. Той повярвал в Исус и обявил, че това е Божият Син, когато Исус му казал нещо, което не би могъл да знае, освен ако не е Божият Син. Тъй като само Бог може да знае всичко, което има в сърцата ни, Натанаил разпознал обещания Месия и повярвал.

Постъпката на Натанаил, както и отговорът на Исус, ни карат да си зададем подобен въпрос: Защо вярваме в Исус? - поради чудотворните отговори на молитвите ни или заради това кой е Той? Колкото повече изследваме текста толкова пъти ще преоткриваме истината чеИсус е Божият Син и единственият път към вечен живот. Нека нашата вярва се основава на товакой е Той и свидетелството, което ни е дадено, а чудесата в живота ни да бъдат допълнение, а не основен мотив.