Нашата Сигурност за ВечносттаПример

Четем: Йоан 2:12–22

За размисъл: Йоан 2:22

Насоки къмтекста

Пасажътднес ни отвежда до позната случка от живота на Исус - очистването на храма. Йоан записал това събитие в началото на евангелския си разказ, докато Матей, Марк и Лука са го описали през последните няколко дни от живота на Исус. Евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан са имали различен подход към преразказването на живота на Исус. Целта на Йоан била да избере конкретни събития от живота на Исус и да ги представи така, че да докаже, че Исус е Божият Син и единственият път към вечен живот. Това е стратегическо обяснение за това кой е Исус. Като имаме това предвид, разбираме защо случката е описана по този начин.

Когато Исус влязъл в двора на храма, по време на празника Пасха, Той много се разгневил. Направил камшик и започнал да гони търговците на животни. Преобърнал масите на хората, обменящи пари и казал на продаващите гълъби да си тръгнат незабавно. Това разгневяване било отговорът на Исус към покварата в еврейската религиозна система.

Законът изисквал в храма да се носят птици и животни без недостатък за жертвоприношения, в зависимост какви грехове се опрощавали. Вместо да носят животни от далечни разстояния, хоратаможели да закупят животно за своята жертва, в Йерусалим. (Второзаконие 14:25). Отделно трябвало да се плаща храмов данък (Изход 30:13) като принос на Господа. Данъкът и плащането на животните не можели да се платят с римски динарии, така че парите трябвало да се обменят във валутата на храма. Обмяната на пари и продажбата на животни не трябвало да се случва в двора на храма, защото храмът бил предназначен за място на поклонение, място за почитане на светостта на Бог чрез жертвоприношения. Вместо това хората го били превърнали в пазар и място за търговия. Техните действия показвали пренебрежение към светостта на Бог и храма, и това отвратило Исус.

Еврейските водачи се възмущавали срещу Исус, че си позволява да гони търговците от двора на храма и да променя цялата система. Вместо да влезе в спор с тях, Господ предсказал Своето възкресение. Стих 22 ни показва, че Йоан е очаквал читателите муда разберат скрития смисъл – че това е било пророчество за разпъването и възкресението на Христос след три дни. Когато четем този разказ с мисъл за края на историята, това ни дава допълнително конкретно доказателство, че Исус е бил Този, за когото се представя.