боря сеПример

Никой не може да ме обича

„Детето е баща на човека“. Уилям Уърдсуърт написа това през 1802 година, отбелязвайки с тихо удовлетворение, колко обикновени радости, като гледането на дъгата ще продължат в зряла възраст. Уви, това се отнася и за тъмната страна. Наранявания и насилие преживени в детството, могат да продължат да осакатяват възрастните десетилетия по-късно. Съкрушеното дете може да бъде баща на съкрушен мъж.

Една от най-важните задачи, която имат родителите, е да помогнат на децата си да повярват, че са обичани. Любящите родители утвърждават ценността на детето. Те не само прощават на децата за техните грешки и лошо поведение; те учат децата,да се научат да прощават на себе си.

Дете, което напуска детството без да се чувства обичано, може да вярва, че е недостойно да бъде обичано. Този ужасен страх, ще накара едно момиче по-късно в живота, да тълкува думите и действията на другите по възможно най-лошия начин и ще намира потвърждение за страха си. Може да открива отхвърляне навсякъде.

Възстановяването на увереността на човека за личната му стойност започва при кръста на Христос. Там на Голгота са безспорните доказателства, че Бог мисли, че ние сме скъпоценни, заслужаваме да бъдем спасени и сме достатъчно ценни, за да помоли Синът Си да стане човек като нас, да пострада заради нас и да умре за всички нас, за да може да ни заведе в небето и да живеем с Него. Никой не може да каже: „Никой не ме обича, дори и Бог“, защото „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“.(Йоан 3:16)