боря сеПример

Не мога да простя на себе си

Трябваше, можеше, щях. Тези три болезнени думи са химн на съжаление, който си пеем, когато сме се провалили, задушаваме се, затънали сме, сгрешили сме или сме объркали нещо важно. Знаем, че е добре да поемаме отговорност за собствените си грешки. Сериозно! Не е приятно, когато наоколо има упрекващи, защото винаги и за всичко някой друг е виновен. Хубаво е, когато другите и ние самите, признаваме това, което сме извършили.

Освен когато самообвинението не спира. Ако влезете във времева линия, където всичко, което можете да правитее да си спомняте провалите, да се чувствате засрамени и да се самобичувате, ще останете съкрушени и на колене завинаги. Истинското покаяние не приключва с признаването на вината. Истински покаялите се хора издигат очите си към Христос и Неговия кръст и позволяват на думите Му за Божията любов да проникнат в мъглата на вината.

Христос вече е понесъл върху Себе Си вината и наказанието за всички наши грехове. Защо да се опитваме да си ги вземем обратно? Той ни дава този невероятен дар само от милост – Няма нужда да се насилваме, за да се квалифицираме за него или да покрием минималните стандарти. Остави! „И така, сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус “. (Римляни 8:1)

Ако Исус ти е простил, наистина си простен. Ако Исус е избрал да те харесва, и ти можеш да се харесваш. Ако Исус ти е показал милост, можеш да се зарадваш.