По-смел: Поглед към дръзката вяра на несъвършените хораПример

Ден 5: Натан

Помниш ли Давид от вчера? Той е бил страхотен човек. Освен когато не е бил такъв. Давид е направил много възхитителни неща, като приемане на Божието решение да го направи цар и търпение в очакване да стане такъв. (Той е изчакал царуването на Саул да приключи, вместо да се наложи и да се качи на трона, преди Бог да го пожелае.) Но Давид също е направил някои огромни грешки. Неговата най-забележителна такава е била, когато е изневерил с жената на друг мъж и след това е убил мъжа в битка; той всъщност е извършил убийство, за да се опита да скрие греха си. Но Давид е бил царя в този момент, така че кой е щял да го държи отговорен за това? Кой би могъл да обвини цар в убийство и самият той да не бъде убит?

Виж пророк Натан. Като пророк, работата на Натан е била да говори на хората от името на Бог. Но Натан все още е бил човек. Ако прочетеш напред в книгите Царе и Летописи, говоренето от името на Бог не е означавало, че царете няма да се опитат да те убият, ако не харесват това, което Бог има да каже чрез теб. Така Натан е бил в трудна ситуация, но той смело се е подчинил на Бог и въпреки това е влязъл да се изправи пред Давид. Начинът, по който Натан се е изправил пред Давид обаче, може да се опише само като брилянтен (и вероятно е дошъл направо от Бог). Натан е знаел, че Давид ще се ядоса (В края на краищата, кой не е ядосан, когато го обвинят?), но Натан е намерил начин да насочи гнева на Давид към собствения му грях по наистина умен начин. Натан е разказал на Давид история, която можеш да прочетеш в днешните Писания. Давид толкова се е ядосал на богатия човек в историята за това как се е отнесъл с бедния човек, че наредил богаташа да бъде убит. И тогава е дошъл замисъла на Натан: „Ти си човекът.“

Представи си как трябва да се е чувствал Натан, колко пъти е упражнявал историята си и си е представял как може да свърши. Трябва да е бил нервен, ако не и напълно ужасен. И когато е дошъл моментът, дали се е поколебал? Трябвало ли е да си поеме дълбоко въздух? Всичко, което знаем, е, че той е продължил и го е казал. Той е обвинил Давид, независимо от позицията му и какъв е щял да бъде отговора му. За щастие на Натан и за чест на Давид, Давид се е покаял.

В този момент тонът се е променил. Отговорът на Натан на смирението, отговорността и изповедта на Давид е било състрадание. Натан просто е съобщил новината за Божия отговор на Давид, но той със сигурност е щял да напомни на Давид, след като той се е изповядал и се е покаял, „Бог вече е премахнал греха ти“. Давид все още е трябвало да живее с последствията от действията си, но вината му е била простена от Бог. Така че, на която и страна да се окажеш – да бъдеш обвинен или да трябва да обвиниш някого – можеш смело да се изправиш пред страха или да се изправиш пред последствията, защото „Бог вече е премахнал греха ти“.

Въпроси за размисъл/дискусия:

1. Налагало ли ти се е някога да обвиняваш приятел за това как може да наранява някой друг? Как го направи? Какво се случи? Би ли направил нещо различно следващия път?

2. Прочети отново Притчи 25:15. Как този стих предлага водене на трудни разговори?

3. Случвало ли ти се е да реагираш лошо на някой, който ти е посочил недостатък? Как би могъл да проявиш смелост да се съгласиш следващия път?