Царството идваПример

МОЛИТВА:

Боже, Ти си любящ баща. Благодаря Ти, че си търпелив към мен, докато се уча да Ти се доверявам.

ЗА ЧЕТЕНЕ:

Знаеш ли, че растежът си има цена? Преди да продължим напред по пътя на растежа си, често е необходимо да признаем какво ще загубим. Вярваш или не, но част от причините да не се придвижваме напред в израстването е, че оставаме там, където сме - наслаждаваме се на комфорта, сигурността, илюзията за контрол или на много други неща.

В Галатяни 4:6-8 Павел ни казва, че изграждането на живота ни около погрешни неща ни прави роби. Това са силни думи, но Павел прави нещо много стратегическо тук. Павел намеква за част от историята на Израил, малко след като те са освободени от робството в Египет. Бог издига Мойсей и извършва големи чудеса, за да ги изведе от тези окови, а израилтяните възхваляват Бог за свободата си. Но не след дълго те започват да се оплакват, че им липсват всички блага и удобства на живота им в Египет. Те дори започват да говорят за връщане назад! Можеш ли да си представиш да копнееш за земята, в която си бил роб?

Може да ти звучи налудничаво, но според Павел това желание може да ти е по-познато, отколкото си мислиш. Ако има нещо, от което се нуждаеш толкова силно, че не можеш да си представиш живота си без него, значи си роб на това нещо. Отказал си се от свободата си. Обвързан си с него. Това може да е притежание, връзка, титла или репутация.

Тъй като ни е дадена нова идентичност в Исус, тези вериги са счупени и има нов път, който проправя пътя към нашата свобода. И макар че това е ясна и на пръв поглед проста идея, на практика тя невинаги е лесна. Едно е да те измъкнат от робството, но друго е да измъкнат робството от теб.

Склонни сме постоянно да се връщаме към това, което привидно ни е осигурявало комфорт, сигурност и безопасност, но в същото време обръщаме гръб на пътуването към пълнотата и свободата, които Бог желае за нас.

Но днес има добри новини за теб. Бог е любящ баща!

Представи си баща, който наблюдава как малкото му дете прави първите си несигурни крачки. Какво усеща той? Как реагира? Нетърпелив ли е и разочарован ли е, че детето му не върви по-далеч? Избухва ли в гняв, когато коленете на детето му стават нестабилни и то пада на земята? Мислиш ли, че ще видиш изключително разочарование в очите му, когато го чуеш да крещи: "Защо не вървиш вече? Погледни по-големия си брат! Той може да тича и обикаля тази къща! Защо не можеш да го направиш?"

Няма начин! И след милион години не би очаквал подобна реакция. Защо не? Защото любящият баща отбелязва малките стъпки, независимо колко малки са те. Той знае, че тези стъпки са началото на дълъг път към превръщането в зрял човек. Той е търпелив към напредъка и празнува всяка победа, без значение колко е кратка.

По същия начин Небесният Отец копнее да те види да напредваш в духовния си живот. Той обича и се радва на малките ти стъпки.

ЗА РАЗМИСЪЛ:

Ето два въпроса за размисъл днес. Какво получавам от това, че оставам там, където съм? И има ли нещо, което твърде много се страхувам да загубя?

Когато започнеш да си отговаряш на тези въпроси, помоли Бог за благодатта и силата, от които се нуждаеш, за да направиш малка стъпка на доверие днес. След това отдели време да благодариш на Бог за търпението и прошката, които те посрещат всеки път, когато се препънеш обратно в стария живот и стария начин на мислене.