Царството идваПример

МОЛИТВА:

Боже, когато се изкушавам да отказвам благодат на другите, напомни ми за благодатта, която Ти с готовност даваш на мен.

ЗА ЧЕТЕНЕ:

Когато четем притчата от Лука 15, се изкушаваме да отпишем по-големия брат като краен пример за арогантност и самодоволност - човек, с когото просто не можем да се идентифицираме. Но ако постъпим така, ще пропуснем една важна истина: всеки от нас има в себе си "по-голям брат".

Ако се вгледаш по-внимателно в по-големия брат, може да откриеш, че реакцията му все пак не е толкова крайна. Гневът, който изпитва, в крайна сметка е свързан със справедливостта. Той смята, че просто не е справедливо баща му да се отнася с брат му по същия начин, по който се отнася с него. Честно казано, той има право. Не ти ли се струва, че той заслужава повече от брат си? Нима с послушанието и последователността си не е заслужил повече?

Често гледаме на Божието предложение за незаслужена благодат като на нещо чисто положително. Но понякога, когато видим как тя се проявява в реалния ни живот и взаимоотношения, благодатта може да се окаже препъни камък. Ако позволим на сравнението да се промъкне, благодатта ни изправя пред съвсем реален проблем. Тя не е справедлива.

Как е справедливо Бог да пренебрегне нечий грях, особено ако ние сме тези, които са наранени от него? Павел разглежда това напрежение директно в писмото си до християните в Рим.

Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в опрощаването на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус.

—Римляни 3:25-26 VBG

Как Бог може да бъде едновременно и "справедлив", и "Този, който оправдава" онези, които са съгрешили? Нима Той замита греха под килима, сякаш никога не се е случил? Означава ли това, че Той не приема греха сериозно?

Това изглежда като противоречие и е така, освен ако няма нещо повече - освен ако няма някакъв начин цената на греха да бъде платена, без да се налага да я изискваме от този, който е съгрешил. Павел пише, че Исус е нашата "изкупителна жертва" - жертвата, която плаща цената за нашето праведно положение пред Бога.

Исус е отговорът на проблема, който представлява благодатта. Чрез Исус Бог може да бъде "Този, който оправдава", като същевременно остава "справедлив" - Този, който е последователен в налагането на последствията от греха.

Така че, когато се почувстваш изкушен да откажеш благодат или прошка на някого, защото не я заслужава, помни, че Исус не идва при нас с думите: "Обичам те, защото си съвършен." Вместо това Той идва при нас в нашите недостатъци и казва: "Обичам те такъв, какъвто си, и ще платя цената, за да те направя съвършен". Бог не се е задоволил със справедливост в отношенията си с теб; Той е платил цената доброволно. Когато става въпрос за взаимоотношенията ни с Бог, ние не се нуждаем от справедливост - ние се нуждаем от благодат. Като тези, които са получили нещо толкова ценно, ние трябва да сме първи да разпространим благодатта към другите.

ЗА РАЗМИСЪЛ:

Отдели време и си запиши следните въпроси:

• Къде си задържал благодатта? Има ли обстоятелство или човек, който ти идва на ум? Защо ти е толкова трудно да дадеш благодат в тази ситуация?

• Има ли някой в живота ти, който според теб е извън обсега на благодатта? Как би изглеждало за теб да представиш човека и ситуацията пред Отец и да Го помолиш Неговото сърце на благодат да се формира в теб?

След като си имал възможност да отговориш на горните въпроси, намери тихо място, където да седнеш и да останеш неподвижен за няколко минути с Исус. Когато се успокоиш, протегни ръцете си в свити юмруци, обърнати надолу. Представи си как Отец прегръща човека, който те е наранил. Ако усетиш, че напрежението се покачва, позволи на юмруците си да се свият по-силно. Ако е необходимо, остани така за известно време. Когато си готов, поеми дълбоко въздух и помоли Бог да ти даде сърцето си за този човек. Обърни юмруците си с дланите нагоре. Отпусни се и дишай дълбоко, докато разтваряш ръцете си и ги отпускаш към Отец.

Ако не си готов да се освободиш от напрежението, позволи на това упражнение да бъде искрена молитва към Бог, да ти помогне да се движиш в тази посока.