Личностите на Великден: Симон ПетърПример

Не знаем къде отишъл Петър след неговото отричане. Той не присъствал, както Йоан и майката на Исус Мария, в подножието на кръста, докато Исус умирал. Но знаем, че той вероятно не се е върнал у дома. 

Това, което знаем, е, че следващите няколко дни трябва да са били най-трудните за Петър. Съкрушен от поведението си в нощта на залавянето на Исус и несигурен какво ще е бъдещето, Петър се е взирал в бездната на неизвестното. Царят, за когото той предполагал, че ще създаде Божието царство и ще победи римляните, се разлагал в гробница под наем. 

Освен ако, разбира се, това не било точно така.

Неделната сутрешна мъка на Петър била прекъсната от внезапно посещение на задъхана група жени, водени от Мария Магдалина и Мария, майката на Исус. Едва успели да проговорят. Това, което казали, изглеждало налудничаво. Не, всъщност си е било лудост. Тялото на Исус го нямало? Това било невъзможно. Гробницата била охранявана със строга римска охрана. Тежък камък бил запечатал входа. О, и тази малка подробност, че мъртвите тела не възкръсват просто така. Но жените били сериозни. И те носели вестта специално за Петър. Марко описва сцена на гроба, където мъж, облечен в бяла роба, подканва Мария: „Но идете и кажете на учениците Му и на Петър“ (Марко 16: 7 VBG).

И Петър. Тези две думи накарали съня от очите на Петър да изчезне и да се втурне към пещерата, където Йосиф от Ариматея, богат благодетел, платил, за да погребе Исус. Когато Петър пристигнал, той видял онова, което току-що бяха видели жените: празна дупка, претъркулен камък и най-вече сгънатите одежди на Исус, с които бил погребан. 

Връх в историята на Петър е сцена, описана от Йоан: събитие на брега, което почти перфектно съвпада с описанието, което Лука ни дава в началото на пътуването на Петър с Исус. Няма грешка, не е съвпадение, че Учителят завършва трите си години с Петър със същото чудо: неуспешен ден на риболов, неохотно хвърляне на мрежите по молба на Исус и кораб препълнен с риба. 

Христос все още търси ловци на човеци, лидери, които вървят накуцвайки. Тук виждаме несравнимата, еднопосочна любов на Бог. Ние Го предаваме, но Той не ни предава. Ние Го забравяме, но Той не ни забравя. Ние преследваме други източници на любов, но Той е верен.