Личностите на Великден: Симон ПетърПример

Същата импулсивна вяра, която накарала Петър да изскочи от лодката и да тръгне по водата, да изрече потвърждение относно божествеността на Исус, била същата вяра, която държала Петър близо, когато другите избягали. И така, Петър стои до огъня в двора, вероятно малко нервен. Тъмно е, така че може би не го виждат. Може би той се опитва да бъде незабележим, но това е невъзможно. Една прислужница се приближава и го пита: „Ти си един от онези с Исус от Назарет, нали?“  

Възможно е да се опитва да я накара да замълчи, за да не чуят другите и прикритието му да бъде провалено, за да може да се навърта наоколо. Но той е рибар, а не шпионин. Той е Петър, галилянина с груб акцент. Така че Петър бяга оттам и се спотайва покрай входа. 

Един от роднините на слугата, чието ухо Петър отрязал, казва: „Не те ли видях с него в градината?“ В този момент прикритието на Петър е напълно разрушено. Той е разкрит от обвинителите си и изпада в паника. Смятам, че ако ухото на чичо ти беше отрязано, ти щеше да разпознаеш човека, който е извадил нож толкова непохватно срещу него, нали? И ето, че Петър си служи с рибарския жаргон, бълвайки ругатни, а старият му живот се завръща на преден план. И точно в този истинен момент думите, които Исус му е казал предишната вечер, отекват и пронизват душата му. Още един петел пропял. 

Всички евангелия записват своите версии на тази история, но Лука, педантичният евангелист, записва особено въздействаща подробност: някакси Петър е срещнал погледа си с този на Исус. „И Господ се обърна и погледна Петър.” (Лука 22:61 VBG). Можеш просто да прочетеш болката и нараняването в тези думи. Визуалният контакт, изразът на мъка по лицето на Исус, отчаянието, което се прокрадвало в сърцето на Петър. Този някога горд, самоуверен млад мъж бил напълно и безрезервно сринат. По-късно Лука записва: „И като излезе навън, плака горко.“ (Лука 22:62 VBG). 

Случвало ли ти се е някога да плачеш горчиво? На мен да. Една истинска конфронтация с Христовия кръст ще направи това, разкривайки нашата гордост и самодостатъчност, греха, който очерня душите ни. Независимо дали се приближаваш към Исус с рекордно постижение и милосърден живот или се влачиш напред стъпка по стъпка и живееш в срам, Голгота ще те сломи и въпреки това ще те издигне.