Исус и грешният

Исус никога не е смятал никого за твърде грешен, за да му бъде простено. Той приветства дори онези, които бяха презирани от останалата част от обществото.

Запис от Библейското учение във Африка озаглавено „Ароматът на прошка“:

Всички ние не успяваме да живеем така, както Бог ни казва да живеем. Нашите грехове нараняват другите, понякога дълбоко. Истинските вярващи жадуват да им бъде простено както от Бог, така и от човека, когото сме наранили. 

В тази история една грешна жена била толкова отчаяна да намери прошка, че се осмелила да влезе в дом на важен религиозен водач. Тя беше неканена, недостойна и нежелана. В смирение тя се хвърли пред Исус. Тя се разплака. Сълзите й паднаха по краката му, а тя го целуна и изсуши сълзите с косата си. Докато тя изливаше скъп парфюм върху краката му, ароматът изпълваше стаята.

Други хора могат или не могат да ни простят, когато сме ги наранили. Но когато се хвърлим със смирение в краката на Исус със сърце, което е разбито от нашите грехове, Той не ни отблъсква, а ни казва: „Прощават ти се греховете“.

Помислете и обсъдете

Жената в тази история е живяла много греховен живот и е извършила голямо зло пред очите на Бог. Защо мислите, че Исус й е простил?

Чувствате ли се недостойно да бъдете наречен Божие дете? Защо или защо не?

Ако изповядате греховете си на Исус, Той ще ти прости ли? На какво ни учи тази история за готовността на Бог да ни прости?

Как трябва да отговорим на тази прошка?