Лука 7:36-50

И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото. А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи. Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет. И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече? В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми. Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича. И рече й: Прощават ти се греховете. И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава? И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.