Господи, ами аз?Пример

Докато чакам

Докато чакаш, спомни си, че си дете на Всемогъщия Бог, всеки сезон е твоят сезон. Схващането, че само в нашия сезон нещата ще ни вървят по нашия начин е невярно и вредно.

Когато Давид гледаше овцете, още беше неговият „сезон“, когато Йосиф беше в затвора за престъпление, което не беше извършил, пак беше неговият „сезон“.

Докато чакаме, това, което виждаме физически, ще изпита вярата ни в Бог, защото не винаги ще виждаме физически доказателства за това, което вярваме, че Той трябва да направи. В такива времена помни, че живеем с вяра, а не с виждане. Ние вземаме решенията си въз основата на вярата в Бог, а не според ограниченията на настоящата ситуация. Докато чакаме, ние се учим как да подчиняваме на Бог волята си, нашето очакване за нещата, които трябва да се случат, и дори целите си. В Неговите ръце е най-безопасното място, защото само Той има способността да присъства днес, утре и следващата година.

Чакането разкрива на какво и на кого се покланяме. То разкрива дълбоко вкоренени страхове и дори скрити тревожни вярвания. Когато израилтяните чакаха да стигнат до обещаната земя, те искаха незабавно удовлетворение, защото това ценяха. Желаеха да се върнат в робството, вместо да чакат и изтърпят пътуването, защото в сърцата си се покланяха на други богове.

Чакането никога не е напразно. Бог не задържаше обещанието Си от израилтяните - Той ги подготвяше. Когато си недоволен от ситуацията си, към какво се обръщаш? Отговорът на този въпрос разкрива много за сърцето ти.

Докато чакаме, Бог ни подготвя за това, което предстои. Всеки ден Бог говори, но ако се съсредоточим върху бъдещето и пренебрегнем Този, който ни води сега, няма да Го чуем. Следователно времето ще мине, но ние ще останем разочаровани и безразсъдни като първия ден, защото не сме получили никакви указания от Този, на Когото твърдим, че служим.