Господи, ами аз?Пример

Когато се чувстваш забравен

Болката, която идва от усещането, че си забравен от Бог, е изключително трудна за понасяне. Може да преминеш от опит да запазиш остатъка от вярата си до пълното ѝ отхвърляне, защото опитът да „запазиш вярата“ се превръща в напомняне за всичко, което нямаш.

Дори да се чувстваме забравени от Бог, дали Той е способен на такова нещо?

Исая 49:15 ни казва: “Може ли жена да забрави кърмачето си, да не се смили над рожбата на утробата си? Дори и тези да забравят, Аз пак няма да те забравя!”

Следователно е невъзможно Бог да те забрави. Това не е в природата Му и Неговата същност няма да Му позволи да го направи. Можеш да се довериш на Словото Му отвъд това, което чувстваш, защото Той е Бог, който е издигнал Словото Си над името Си. Така че, дори понякога да се чувстваме изоставени от Бог, всъщност никога не сме. Усещането обаче не бива да остане пренебрегнато. Това чувство на изоставеност е възможност за нас да преживеем Неговото присъствие и суверенитет над живота ни по начин, по които не сме свикнали.

Като родители научихме, че въпреки че обичаме дъщеря си повече, отколкото обичаме себе си, ще има моменти, когато тя няма да се чувства обичана от нас заради ограничения си поглед и възприятие за живота. Това все още не променя неоспоримия факт, че сме лудо влюбени в нея. По същия начин нашият Небесен Отец има планове за нас, но тези планове не винаги ще ни карат да се „чувстваме“, сякаш Бог ни обича.

Което поражда въпроса: Защо оценяваме Божието бащинство по това, което физически виждаме Той да прави за нас или другите? Помисли за секунда.

Изглежда забравяме, че Бог не е ограничен до този физически свят, нито е ограничен от плътта. Дори времето има само един Господар и Неговото име е Йехова, известен още като нашия Небесен Баща.

Не забравяй, че дори да не си човекът, когото са избрали за работата, нито човекът, когoто са избрали за ролята или повишението, или пък човекът, с когото някой иска да бъде и да се венчае, ти все още си Божият избор. Не можем да променим това, защото що се отнася до Него, Той първо ни е обикнал и избрал.

Самият баща на Давид, Есей, не избра Давид, когато Самуил дойде в дома му, за да помаже един от синовете му за цар. Есей дори не помисли за него! Изглежда сякаш Бог позволи на Есей да покаже кого би избрал той за цар от децата си. Тогава Бог се намеси и доказа, че този, за когото са забравили, е този, който Той е избрал!